Последният двигател на противоречиви мнения е статията, която се изготви от журналистът Майкъл Кимелман за американското издание New York Times. Разбира се, някои се радват, а други се ежат и писукат, че не трябва да се публикуват думите на Азис, а на някой “по-типичен” българин, както твърди музикалният журналист Ники Русиновски.
Всъщност адекватно ли е именно Азис да бъде обект на статията наистина? Какво ли привлича един журналист, когато иска да създаде интересн материал? Ами нещо интересно, разбира се. Може би именно там е проблемът – че интересното е Азис, а не “нормалният”. Та кой изобщо ги излъга, че “нормален” е комплимент? Кой ги заблуди, че всички трябва да бъдат строго поместени в рамките на един образец? Под “тях” имам предвид онези дами и господа, които винаги намират повод да се произнесът като “Гласът на нормалния човек, който не иска промени, глобализация и шарени дрехи. “
Поправете ме ако греша, но от години идеалът на класиралите се като интелектуалци и модернисти, е именно превръщането на хората в граждани на света, а не всеки член на собствената си мини групировка. Ала едно от основните условия, за да се живее поне малко по-мирно, е именно осъзнаването на фактът, че всеки е различен по своя шантав и красив начин. Това е факт, който винаги е съществувал и ще продължи да съществува. Хората няма да станат еднакви – черните няма да станат бели, гейовете няма да станат люлински мачо-ебачи, на недъгавите няма да им порастнат липсващите пръсти и уши, а простаците ще си останат вечно мнозинство.
Тогава нека пак се върнем на изходния въпрос – защо Азис? Защо него, а не Иван Иванов, автомонтьорът с две деца, двустайна панелка, бирено коремче и страст към футбола? Защо не “типичният българин”, а циганинът-гей, който клати дупе в чалга заведенията? Честно казано ми е трудно да отговоря – дори не знам дали това би бил и моят първи избор. Не знам дали е защото гласът му наистина е впечатляващ, дали е заради усетът му към шоуто и тактиките да се продава успешно. Може би пък е заради това, че той винаги е усмихнат, винаги е шеговит и не си спомням някога да е обидил или заплашил някого. Даде дом на дете, от време на време се влюбва, обича и да си вдига полите. Да, той е един интересен човек с позитивна аура – дали това не е достатъчно?
Аз се радвам, че речта за България ще звучи с думите на щастлив шоумен, а не с оплюването на поредния хейтър.
[...] Азис – лицето на България? [...]…
…