След статия – качулка

Крайно леви, крайно десни… а тези, които сме неутрални, сигурно сме крайно средни. В последно време медиите гърмят от “крайни” позиции. Изведнъж били станали много чести нападенията и дискриминацията, все едно никога преди не ги е имало и изведнъж някой репортер се сетил, че може и малко да смени репертоара. Сега какво – няколко месеца ще пищим кой е краен и какви промени в закона трябва да се направят, после ще забравим за какво е ставало дума и ще се върнем към обичайните сценарии за Бойко и боклука.

Не разбирам защо трябва един проблем да стане медиен скандал, за да му бъде обърнато внимание? Трябва някой да умре от стар покрив, за да започнат да проверяват рутещите се сгради, трябва някой да го нахапят до смърт, за да се сетят за уличните кучета… трябва ли България вечно да е на принципа “След дъжд качулка”?

А уважаемите медии произвеждат толкова качествено четиво, че бих могъл само да заместя тоалетната си хартия с него. Нека не коментирам що за материали публикуват информационни източници като в-к Телеграф например. Тъжното е, че всеки може да напише каквото си поиска и да се размине с нищо. Колко клевети, колко грешна информация се е изписала. И кой следи за това? Кой може да каже, че има реален контрол над глупостите които се изписват, особено пък в онлайн медиите. И въобще не ми говорете за свобода на словото. Свобода – да. Немърливост и лъжи – не.

Аз съм против такива информационни източници не за друго, а защото умът на масовия българин е толкова форматиран и лесен за настройване, че само му трябва една пристрастна статия, за да го обърка още повече.

Нека има контрол! И не, това не е комунизъм, а е Журналистика!